Днес православната църква почита Възнесение Господне. Празникът се отбелязва от църквата

 Днес православната църква почита Възнесение Господне. Празникът се отбелязва от църквата още от IV-V век и принадлежи към преносимите църковни празници – 40 дни след Великден и постоянно се пада в четвъртък.

 С възнесението Си Иисус приключил делото на спасението. За всички повярвали в Него Спасителят открива небето, с цел да могат всички да станат съобщници на Неговия живот, да бъдат изкупени и избавени. Затова българският народ му е дал наименование с бездънен набожен и богословски смисъл – Спасовден, Денят на Спасителя.

 Традициите и обичаите на Спасовден са свързани главно с умрелите хора. Според националните вярвания, на Велики четвъртък душите им са били „ разпуснати “, а на Спасовден се „ прибирали “ назад. На този ден дамите отиват на гробищата, с цел да раздадат самун и варено жито. Когато околните потеглят към гробищата, би трябвало да оставят вратите и прозорците на дома отворени, с цел да „ тръгнат “ дружно с тях и душите на мъртвите. По пътя околните не би трябвало си приказват, с цел да не ги смутят.  До през днешния ден се е запазил и един бит, който по принцип не се смята за добър за живите хора, само че в случай че сутринта на Спасовден дамите надникнат в бунар, ще видят облика на безценен човек, който към този момент не е сред тях.

 

 В някои села на Софийско и в Северна Добруджа на този ден се почитат и починалите във войните – отслужва се панихида и се раздава самун и жито в тяхна памет. В селищата, край които има войнишки гробища, дамите отиват да палят свещ на гробовете, да ги прелеят с вода и вино и да оставят цветя.

 Разпространен е обичаят, в случай че има узрели череши преди Спасовден, те да не се берат до празника. Едва когато той настъпи, тези плодове се берат за първи път и занасят в храма „ за освещаване “, след което се раздават на хора отвън дома, с цел да благослови Бог дърветата с доста плод.

Вярва се, че в случай че вали на Спасовден, годината ще е богата и реколтата — обилна; спасовският дъжд е безценен — капката коства колкото жълтица.

Народът ни има вяра, че спасовският дъжд е не по-малко скъп за реколтата от гергьовския. Затова на Спасовден моми и ергени пеят обредни песни в нивите, с цел да помолят Св. Спас да изпрати плодородния дъжд. Поради тази причина празникът се причислява към тези, които се почитат за предотвратяване от суша.

 Цялата седмица към Спасовден е празнична, отдадена е на хляба и хлебородието. Задължително се подготвят шарени пити – т.е. покрити с разнообразни орнаменти. Една от особеностите на спасовденския самун е, че шарките не са избрани, както при редица други ритуали. Те зависят от умеенето на домакинята. Приличат повече на украсата върху богородичните пити при кръщене, раждане. Правят се с цев, лъжица, вретено и други предмети от бита. 

Според националните вярвания, на Спасовден ни посещават „ русалийки “, „ русалци “ и „ русалии “, които са свръхестествени същества, наподобяващи самодивите и притежаващи дарбата да лекуват всички заболявания, които не се повлияват от други типове лекувания и баяния. В света на хората те населяват водите и горските поляни, по които вирее тяхното обичано цвете – билката росен, наричана още русалче, русалско биле, росанлийче и самодивско цвете. В националната визия росенът разцъфва в нощта против Спасовден, когато в близост се разнася мощен и упоителен мирис. Тогава русалийките се закичвали с цветовете му и били радостни, радостни и милостиви.

 

Народът ни е вярвал, че те познават всички билки и имат дарбата да лекуват всички заболявания, откъдето идва и магическият бит „ вървене по росен “. Тогава хората, страдащи от неизлечими заболявания и бездетни дами отиват да преспят на росенови поляни или до свещения извор с параклис на Свети Спас. Постилат на земята рогозка и лягат върху нея, а до главата си слагат нова забрадка със зелена глинена чиния върху нея, която е цялостна с вода. Именно от нея лекуващите се ще пият в продължение на 40 дни.

Поставят се още бъклица с вино, глинена дамаджана, пинта с ракия, пита самун, риза и чорапи. Всичко се оставя и по-късно като подарък за русалийките. На сутринта се правят гадания, по отношение на развиването на заболяването, като болните поглеждат с вяра в паницата с вода. Ако в нея е паднал цвят или зелено листо, то следва скорошно излекуване, само че в случай че има пръст или шумка, това е предупреждение за наближаваща гибел. Обредът се е изпълнявал още от незапомнени времена, а лечебните „ росенови ливади “ са възпети в не една или две български национални песни.

На Спасовден в Пирин и Родопа планина стопанките изнасят облекла, килими и черги, а момите своя чеиз, с цел да ги огрее слънцето. Играе се и огромно спасовско хоро и то единствено по песните на момите, без да се свири. В Източна България те се пременяли в сватбени одежди, принадлежащи на скоро омъжили се дами, с вярата да се задомят до другия празник.

 Спасовден е обвързван с едно доста присъща за българите традиция. До този ден венчаните през годината невести трябва да вървят с облеклата, с които са били облечени на сватбата си. По традиция сватбите при българите се вършат през зимата – т.е. в интервала след Димитровден – 26 октомври, когато работата по полето е свършена и има време за дълги чествания. 

 Носенето на булчинските облекла от време на време е трудно за младите дами, изключително в случай че времето овреме се затопли, а те би трябвало да не престават да вървят и да работят на полето в дебелите си зимни облекла до Спасовден. На Спасовден всяка булка отива при кума си да му целуне ръка. Тогава кумът споделя: „ Простено да ти е, младоженка “ и тя има право най-накрая да смъкна тежките зимни облекла. От тази ритуална процедура е зародила известната приказка „ Те ти, булке, Спасовден! “, която показва облекчение и завършек на дълги страдания.

Инфо: www.10te.bg